Ами да, съвсем нормално е да се случва понякога. Аз самата съм изпадала в много сходна ситуация и съм разсъждавала точно така, с тази малка, но съществена разлика, че аз не мога да степенувам любовта :) В смисъл, не разбирам какво означава голяма, по-голяма, най-голяма любов. За мен всяка съвкупност от чувства, която обобщено оприличаваме на 'любов', макар да прилича на останалите, всъщност безкрайно много се различава от тях.

Та, така наречената 'любов' не е просто едно състояние, аз я разбирам като процес. Тя се развива, променя, така да се каже - живее. И в този смисъл, напълно е възможно в даден момент да залинее, да се разболее или... да умре. Така може да се окаже, че чувствата са силни, намеренията добри, но резултатите - трагични и разрушителни...

И когато единият от двамата се осъзнае по средата на такава ситуация и заработи инстинкта му за самосъхранение, той казва: Много те обичам, но не може да сме заедно. Искам друго нещо...

Според мен, не, това не е мазохизъм. Егоизъм е, естествен и вроден, който в тазива случаи общо наричаме 'инстинкт за самосъхранение' - много полезно чувство! :) Той - егоизмът, мързелът и любопитството /не задължително в този ред/ движат света, в крайна сметка, нали така :) Може би е и отчасти садизъм, но толкова благороден и добронамерен, че аз го оправдавам напълно. И ще обясня защо: защото аз предпочитам да ме 'зашлевят', дори много да ме заболи, но не да ме лъжат и заблуждават. От своя страна правя същото - не винаги действията ми биват разбрани и оправдани, но аз заспивам спокойна, че съм честна към себе си и хората, на които държа.

Мда... такива работи...

Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!