вярвам, че баща ви ви е причинил много негативни усещания, може би от егоизъм, може би от неспособност да изрази себе си и чувствата си, каквито и да са те.
Не го защитавам, не ме разбирай погрешно, в случая споделям личния си опит, а той е идентичен с твоя дотук. Десетилетия бях принуждавана от майка си да поддържам контакт с баща си, който нямаше вид да се интересува от мен изобщо, освен когато трябваше нещо да му свърша. Никакви духовни и интелектуални връзки нямахме с него - до степен, че и най-баналният разговор беше непреодолимо труден за провеждане и много мъчителен за мен. Нямах представа обаче, че така разтърсващо ще ми подейства смъртта му - винаги съм го усещала чужд приживе - сега когато го няма, вече близо две години, не минава ден да не се сетя за него и никога с онова лошо чувство, което имах преди - дали съм му простила безотговорността и нехайството, както и капаните, които ми заложи, и от които още не мога да изляза и как и кога е станало, не мога да кажа. Но е факт - не го вярвах преди да ми се случи, но кръвта вода не става. Прав е бил народът като го е казал.
Знам, че не ме разбираш в момента, но и знам, че един ден ще ме разбереш...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.