|
Да спомена само за кандидат-развеждащите се да не вземат да се надяват да приключат нещата с едно споразумение. Само дават начало. Разводът е факт, вината сте я преглътнали, щото нали, дай да не се съдим сега за глупости, да се споразумяваме, да се разпределяме, да подписваме и кой откъде е. Мдаааа, ама после се юркате по дела още сто години, щото всичко /освен вината, разбира се/ може да се коментира наново в мига, в който господинът или госпожата отсреща реши. Година и половина след приключването на развода си отивам на дело демек. УЖ за делба, но в иска пише, че "преимуществено аз съм се занимавал с възпитанието, грижите и израстването на детето ни". Човек, който толкова често отсъстваше, че съседите нямаше да разберат, че се е изнесъл, ако не им бях казала. Ама на. И домакинството той бил гледал, защото аз не съм поддържала дома. Да се смея ли, да плача ли? Аз, която не само на ръце го носех, ами търчах и при родителите му да чистя, пазарувам и помагам. Предполагам, е ясно, че става въпрос за пари. А в моя случай е само стъпка по пътя И към детето. След като повече от две години вече човекът си живее щастливо с ново семейство. Та мисълта ми беше - не вярвайте. На нищо. И да подпише някой всичко, ще си го вземе назад. Лъжците не заслужават благосклонност и примирие, а съд до дупка за вина, за да не им дадете и най-малък шанс да ви пипнат родителските права.
А относно имуществото - ще ми бъде приятно някой да даде наистина практичен съвет на хората пред развод как да постъпят, за да осигурят децата си. Може би директно да се иска не подпис в споразумение, а прехвърляне на дялове, знам ли. Да няма връщане назад, да се урежда попечителство, ако трябва, че нищо няма да се продаде, но да е прехвърлено по някакъв начин. Защото макар ето едно жилище да е на двамата, се дърпа към 9/10 за единия. И не ми хрумва ако мой приятел се развежда, как би трябвало да постъпи, за да избегне бъдещи неприятности. Не пиша толкова да се оплача, а за да намерим начин, ако изобщо е възможно, да спестим на някой друг сътресенията. Може би няма смисъл от разводи по споразумение, ако всичко, написано вътре подлежи на допълнителни обсъждания. Ако вината недвусмислено определя при кого остават децата, да се търси непременно вина и да не се подписват никакви споразумения, може би е по-добре, как мислите?
- - - -
|
Споразумение ли? Война!
