|
Омъжена, с две чудесни деца - поотраснали вече, в онзи период от брака в който се чудиш кой си и къде си, чудиш се да останеш ли или продължиш, ама в друга посока .. Чудиш се къде е онова, което те държи в къщи, като любов няма и отдавна при това.. Питаш се дали това е най-важното?? като в телевизионната реклама и ако ежедневието не те грабне бързо и веднага се чувстваш наистина сякаш гледаш живота отстрани и се чудиш тебе ли те боли и защо толкова много?!
Иначе да, прави сте.
За всичко, което пишете.
Хубаво е, семейството да си остане цяло, да се направят възможните компромиси, да се гледа по-отгоре и да се мисли за колкото може повече хора, не само за себе си когато се стигне до мисълта, а и до идеята за раздяла ..
Не съм доволна от живота си, не съм с човека с когото очаквам да остарея. Някак си до сега покрай растящите деца и грижите около тях не се поглеждах, не си обръщах внимание. Не получавах и необходимото внимание от съпруга си, ако не се смятат за комплимент навреме платените сметки, навреме купения хляб и изхвърляните торби с боклук, навреме купените плодове и зеленчуци за поредната трушия или компот - според сезона. И толкова. Не ходим на кино - скъпо е, а той пести за семейството(той така казва); били сме на ресторант, на нощен клуб, на сладкарница - може би 10-тина пъти за 16 години семеен живот. Аз обичам да се разхождам в планината, той - на море - ок, ходим на море; аз обичам да съм на вън, той - да чете вестник пред телевизора - ок, стоим си в къщи. Празници като Коледа и Нова Година, например, празнуваме при родителите ми, щото е по-евтино .. А дори и е удобно да си легне съпругът в 22:30 и да заспи спокойно, какво като аз, а и децата и родителите ми, сме още на масата, пък и някак си е прието Нова Година да се посреща не в 22:00, а в полунощ .. Но това са само щрихи ..
Да, имам любим, намерих го в Нет-а. Ако ме попита съпругът ми "Имаш ли си някой друг?" ще му отговоря "Все едно, че нямам .." Защо ли - защото съм го намерила в Нет-а и все още си е там .. Не сме се .. консумирали, така да се каже! Толкова е далече от мен, че все едно е на друга планета! Казва, че ще дойде и аз му вярвам, но това е съвсем друга тема..
Искам да се разделя със съпруга си, отдавна знам, че не е за мен. Стигнах до тук, защото с него не ми е добре, чувствам се сама, изоставена, затънала, самотна, неразбрана, не ми се прибира в къщи заради него. Искам, ако бъда с друг, да е на чисто, да не правя никого на глупак, да не се крия като крадец - мисля, че знам какво искам. Но защо се чувствам виновна? А аз съм, чувствам се и гузна. Защото харесах друг мъж, защото мечтая да го срещна и най, ама най-напред да се любя с него - като хлапачка, наистина го мечтая .. Аз не съм тийнейджър, не съм и моделка, но съм все още хубава жена. В къщи отдавна няма страст - един колега казва: " Домашния секс е като ТКЗС-то - облягаш се на мотиката и чакаш да те отметнат .." Звучи тъпо, но чак ме боли, толкова е вярно! И нека не говори клубаря за Синдрома на междукрачието, щото сигурно ще е прав, но не е само това, не еееееееееее ...
|
да попитам:
