|
|
| Тема |
 моята история. какъв ще е краят? |
|
| Автор | aндpea (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 17.05.07 23:07 |
|
|
|
искам да ви разкажа моята история и да попитам какъв според вас ще е краят. много ми трябва вашето мнение понярвайте ми
аз. някои от вас ме познават от 1-2 клубни срещи, но сега предпочитам да не пиша с ника, с който ме знаете. просто много се нуждая от мнението на хора извън ситуацията. та аз- разведена от 2 години бяла жена на 33. дъщеря на 14. обще взето добре материално като се има впредвид, че имам собствена къща и нова кола и общо взето добри за бг доходи и престижна професия. той- чужденец (засега предпочитам да не казвам от къде), на 43, разведен също от 2 години, с 2 деца. пътищата ни се срещнаха преди година и половина в ICQ. след 2 месеця разговори дойде. от тогава сме заедно. той идва всеки месец за по 5 до 8 дни, аз ходя веднъж на 1-2 месеца за по седмица. ходим на почивки заедно, децата се познават, родители, приятели, казва че иска другото лято да се оженим. дотук добре. но засега и за неопределеното бъдеще нямаме общ живот в една страна. той иска когато дъщеря ми стане самостоятелна след 4-5 години (според него) аз да ида там. за него дума не става да дойде тук. добре дори и хипотетично да приема, че аз зарежа живота тук и замина. само да кажа, че той не е толкова добре че да ни издържа с детето ако му се тръснем сега, та затова само мен, когато тя е самостоятелна. сега ще купува къща. винаги казва нашата къща. но днес ми каза че е на името на сина му. моите къщи са мои и остават за моето дете, неговите за неговите, само ги ползваме докато сме заеднол много прагматично ми прозвуча. е добре ама аз отивам там, ставам на 80 години примерно и оставам вдовица , а сина му идва и ми казва да се изнасям, та явно трябва да се върна, а тук какво да почна на стари години. едни такива мисли безнадеждни и объркани ми се въртят. стана дълго и не много разбираемо.
само да кажа, че този човек е първият мъж в живота ми в когото наистина мислех че мога да вярвам, мисла че наистина ме обича и ме кара да се чувствам сигурна. мислех че е сериозно, но вече не знам... объркано ми е
лека нощ
| |
| |
| 
|
|
