Виж, Галя, не съм от тези, дето бързат да раздават морални присъди. Пък и какво право имам?! Но е по- честно да разрешите някак проблемите в семейството. Не знам какво точно значи "проблеми с алкохола", но, така или иначе, има проблем и той трябва да намери решение. Възможно е да изпитваш съжаление към мъжа си и да не намираш сили да напуснеш човека, когото някога си обичала. Възможно е и сега да изпитваш към него някаква обич, примесена със състрадание, които да ти пречат да бъдеш по- смела в решенията си. Не знам... Но мога да го разбера. Мога и да си представя, че в същото това време у теб продължава да живее вечният човешки копнеж по любов, близост и нежност, които някак не се случват у дома.
Не знам дали всички мостове между теб и съпруга ти вече са разрушени, дали той някак не може да бъде излекуван от пристрастеността си към алкохола и дали ти имаш сили и желание да се бориш за връзката си с него. Дай си сметка обаче какво наистина ще правиш от тук нататък и бъди наясно, че не си попаднала на човек, на когото можеш да разчиташ ( имам предвид извънбрачния ти ..., не знам точно как да го нарека, любовник може би). Не си губи времето с него ( не си въобразявам, че е лесно да загърбиш току- тъй страстта, която изпитваш към него) и помисли какво реално ще правиш с живота си. Докато си все още омъжена, макар и неудовлетворена от брака си и с мъж, злоупотребяващ с алкохола, не очаквай, че друг мъж ще погледне много сериозно на теб- това, което, предполагам, би искала.