|
Тема |
Re: Той се върна... [re: tyrsiistina] |
|
Автор | :)))) (Нерегистриран) | |
Публикувано | 12.05.07 17:29 |
|
|
Е виж при всеки случая е различен. Мен основно ме напуснаха, защото 7-8 месеца и нагоре освен, че бях объркан и несигурен се опитвах основно да мисля за бъдещето и изтървах настоящето - искаше ми се дотолкова да осигуря всичко занапред, че в един момент може би изтървах нишката, защо и за кого го искам...станах някакъв от работа - вкъщи и прочие. МИлсех за след 2 години, но не и за след 2 минути или за след 2 часа! В един момент станах Несебе си. Убавици и аз съм срещал, ама тя все още ми е най. Пробвах и с любовници ама пак не става. Абе бях се изнервил тотално от толкова мисли накуп в главата си. Нито съм имал любовници / то и как ли след като макс 20 мин след работното време си бях вкъщи освен ако не пазарувах нещо си/ , нито съм ходил по казина или механи след работа с приятели и т.н. та понякога като чета такива неща ми става още по-мъчно. Като съм бил в командировки в чужбина винаги като съм се връщал съм казвал "ето толкова спестих от командировъчните" и ги оставях... явно прекалено много се опитах "да стегнем коланите" и... знам ли и аз. Е не ме разбирай погрешно - почти всеки ден излизахме, но скромно. Е за нея все беше еднообразно. Май е по-лесно да си любовник отколкото съпруг. Аз лично трябваше да бъда и пробивен и перспективен и амбициозен и любовник и приятел и възпитател и довереник и бавачка и забавен и разнообразен - е не можах да се справя с всички функции. А като каталясам към 22 ч или пък като исках да си почина събота ставах и "пенсионер". Да не говорим че събота и неделя имаше и др неща да правя. Та като ви гледам как си ги приемате им завиждам на вашите. А аз макар и не много бях осигурил дом /приличен/ и дотолккова успявах, че да може и да не работи и да не сме богати, но не и притеснени. Завиждам на бившите ви.
|
| |
|
|
|