Защо да те стреляме? Ама и от конкретен съвет ще се въздържа...Точно през подобно съм минала: Той не искаше да работи, защото никой не беше достатъчно добър работодтел за него, аз градях кариера, но сред обвинения, че съм курва и много бой /пък за 15 години брак не му изневерих и то защото просто си ми беше прекрасен любовник/, децата се нагледаха на филми на ужасите, ама реалити... още? Нямах къде да бягам, защото живеехме в моя апартамент, но за да се спася примерно от 12часови психоразговори нощем с децата се разхождахме... Не казвах на родители, защото патриалхалният ми баща приемаше за велик срам да има разведвна дъщеря, мълчах пред другите от срам, защото и през ум на тези, които ме познаваха профи и социално не можеше да мине, че съм толкова слаба... Преби ме, легнах в болница, пазеше ме полиция... 2 год. ме остави на мира... заминах да работя в Пловдив, пак се появи...не живеехме вечв заедно, но 3 пъти не ми даваше развод /има си тъпи финтове/ и все се промъкваше поне за дни покрай децата в живота ми...Тези дни се разведохме заради неконсумация на брака, но ми скапа живота, защото загубих време да гледам деца, да правя пари и ... така!
Ако ти харесва моята история стой още и се разведи на 50, изборът ти за ново начало съвсем ще се стесни...
Опитай обаче като мен да се запазиш не зла и знай, че просто ние сме направили някога лош избор!