знаеш. С тройка, естествено.

Сетих се за даскала му по математика.

Появява ми се синковеца и реве: Тате, на контромното по математика ми писал четири.

- К'во от туй? Що ревеш? Колкото знаеш, толкова ти писал.
- Да, ама тая третата задача защо ми я е задраскал цялата? На всички до един в класа я е задраскал.
- Яааа, дай да я видя тая чудесия!

Гледам, зверя се. Ха! Условието е сбъркано. Не фактологически, а логически. Нито Риман, нито брат'чед му Коши могат я реши тая задача! Бум, тряс, написах правилния текст и рекох на сина да го покаже на даскала. Уж на майтап му го рекох, но хлапето взело та се престрашило и на другия ден ми докладва, че даскала гледал, гледал, па му поправил четворката на петица.

Да, да, ама по-следващия ден се явява начумерен. Тате, похвалих се на едно момиче от класа, то отишло при даскала, оня ревнал, скарал й се, тя плачеше. Заради мен, чувствам се виновен.

Да му ** ******* на даскала! Добре че беше вечер, та до сутринта ми мина. Аха, аха бях скочил вече да вървя да го търся тоя тиквеник.

А, стига, деее! Станала грешка - станала. Много важно! Но нека критерия да е еднакъв. Или да анулира контролното и да прави ново или да анулира точно тази задача или да вдигне оценките на всички деца. К'ви са тия лигавщини???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ASSASSlN на 23.04.07 14:06.