|
|
| Тема |
 краят |
|
| Автор | Kopche (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 19.04.07 23:20 |
|
|
|
дойде и при мен, даже не го предвкусвах ..сега като се замисля имаше хиляди дребни признаци, които явно съм отказвала да приема. Срам ме е.Срам ме е,че съм слаба и не мога да го изтрия с гума, не мога да го мразя, не мога да се отърва от тъпото желание да е щастлив, дори цената да е друга жена. Друго ме боли обаче...как можах да мина през живота на този мъж без да оставя следа...толкова ли съм лека и неангажираща, толкова ли съм ...безследна. Четири години и сега стоя пред непознат човек, толкова непознат,че чак ми става страшно. Чувам думи които ме убиват - "не ми липсваш","не си мисля за теб", "отдавна съм безразличен"...къде съм била през това "отдавна"? Имах ли шанс да се боря, защо той не се бори? Изобщо имам усещането,че на 34 шибания ми живот е свършил. Всичко е равно, нито се радвам, нито тъжа, нищо не ме изненадва, нищо не ме вади от равновесие, нищо не е корен. Как да съм си самодостатъчна?Как да се обичам? Защо хората не спират да се обичат едновременнно? Щеше да е толкова лесно,толкова справедливо. Нямам нужда от приятелите си, от работата си, от живота си. Всяка сутрин се насилвам да се събуждам,да си мия зъбите и лицето, да дишам някак. Май съм в следлюбов, само дето все още обичам или поне не мога да понеса мисълта,че друга е предпочетена пред мен. Имам нужда да го изхвърля от себе си...може би не е честно,че го стоварвам върху вас. Обичайте, въпреки всичко струва си!
| |
| |
| 
|
|
