От целия ти разказ стигам до извода, че не си от хората дето могат да вземат решения за живота си изобщо. Може би ако разкажеш и как си се запознал с жена си и как сте стигна до брак съвсем ще ми стане ясно.
А по разказаното до тук, мога да коментирам следното-
1. Направихте второто дете, защото на жена ти не й се е ходило на работа... (Съветвам те детето никога да не научава това.). ... И стигнахте до това решение, след като вече жена ти е гладала едно дете и е изпитала изолацията, та решихте да минете по тоя път отново (нищо че не е била доволна от резултата). ... "Зарязала кариера дете да гледа" - да не би с второто дете да е решила кариера на майка да прави?!...
2. Отнасяш всички скандали с търпение - какво очакваш да те похвалим ли? Не виждаш ли колко криворазбрано е това твое търпение?! Нито ти , нито жена ти сте доволни от ефекта на този вид скандали. Тя креши (вероято такъв й е начина на комуникация), но едва ли очаква срещу себе си да гледа "търпелив" безмълвен пън! Замислял ли си се тя дали наистина е доволна от това твое търпение? Не става дума и ти да й крещиш в ответ, приравнявайки се с нивото й ( или с начина й на поставяне на проблемите). В тези ваши скандали определено липсва банално казано Диалога и вземането на решения ЕДНАКВО удовлетворяващи ви и двамата! Когато жена ти ти казва какво иска или не иска, ти казваш ли й, съответно ти какво искаш или не искаш? Струва ми се не (щом мълчаливо търпиш)... Щастливия брак / съжителство не лежи на стискане на зъби, определено!
3. Тръгнал си да споделяш с друга жена, преди да си наясно какво да правиш с брака си. Не искаш да го разваляш?! Ами да ти кажа, че наличието на всяка подобна връзка с друга жена (нищо че до секс не сте стигнали - то и брака не е само секс, а и сподяляне на живот и проблеми изобщо), си е дефакто разпад на брака, или най-малкото кризата ви минава през типична критична точка, от коята връщането назад става много трудно (а често е и невъзможно през погледа на другия). На тая твоя нова приятелка ако наистина й трябва заздавяване на брака й чрез неангажираш секс - посъветвай я да си го заздравява сексуално с някой неангажиран мъж без амбиции за брак, та поне ако се окаже че се е лъгала в убежденията си да не въвлича и други семейства в разруха.

По последните ти изречения - мисля, че голяма част от проблема с живота ти наистина си е в теб. Жена ти също си е с кусури, но нали не се обади тук за да хокаме нея, а теб да те утешаваме. Търсиш съвети, както разбрах - започни от себе си.
И накрая само за телефона на насилието - моля не иронизирай. Нали жена ти физически не те е тормозила за да ти трябва закрила. Не сравнявай положението си със жени под системен страх за живота си! Колкото до психическия тормоз - той е много много трудно доказуем ( и за двата пола) и едва ли ще получиш подкрепа от държавата в това отношение.
Успех!