|
Здравейте! Къде изчезна любовницата бе хора? Какво беше това - появи се /както и в живота/ и докато се усетиш е изчезнала "яко дим" и то не за друго, а защото май нещо хич я няма да оправя кашите дето е забъркала А, да си кажа съвсем откровено аз много й се зарадвах и тъкмо исках да й кажа - дерзай бе маце, всичко това дето го редиш сладко, сладко е много, ама много вярно, но с една съвсем малка, мноооого малка подробност - Да, ти правиш всички тези положителни и хубави неща за нашите мъже, просто защото нямаш куража да се размотаваш по пеньоар или не можеш да си позволиш да си просто ти...... и защо ли? - ами, защото иначе няма да съществуваш. Ето за това винаги трябва да играеш роля..... да се приспособяваш към нуждите на нашите мъже, за да можеш да вегетираш и да съществуваш - не можеш да си позволиш да живееш живота си, защото ти си като лишеите - прикрепяш се към някого или нещо от което да смучеш жизнените сили, които ти трябват за да съществуваш. Да, мила - ти винаги ще си останеш онази другата и никога няма да бъдеш неговата Жена с главна буква Ж. Дори ако той напусне семейсттвото си и дойде при теб - ти винаги ще си останеш - онази другата, която ще сравнява с ЖЕНА си, макар и вече бивша........ Виж, нас не ни мисли - ние ще се оправим, така както винаги сме го правили, защото си имаме децата, работата, живота си, който живеем и не се притесняваме да покажем истинските си лица....... а какво ще стане с теб, когато мъжленцето ни, си свали розовите очила.....е, тогава вече не си за завиждане - защото той ще се върне разкаян при Жена си /с главно Ж/, а ти, ще трява да си намериш друго дърво, мило лишейче, към което трябва да се прикрепиш....... да смучеш и да съществуваш .... и така до кога? До като остарееш и вече няма да има какво да им предложиш.....е, имам новина за теб- ние не се страхуваме да остареем - защото тогава, дай Боже ще се радваме на децата и внуците ни - които за твое голямо съжаление винаги ще ни събират с твоите МЪЖЕ и ние винаги ще бъдем твоя кошмар, а ти за нас си нещо, което идва и отминава, поредния проблем, с който трябва да се справим и повярвай ми - ще го направим и ще те забравим. Ти всъщност ни правиш услуга - помагаш на нашите мъже /ако наистина са такива/ да имат база за сравнение и за твое голямо съжаление, след твоята поява в живота им - те наистина ни оценяват и най-после виждат, че просто трябва да ни дадат малко внимание и любов. А, за да ги полуим - ние просто трябва да им простим това, че не са издържали на изкушението наречено любовница. Е, не мислиш ли, че тази прошка си заслужава да бъде дадена, защото след това получаваме всичко за което сме мечтали. Така, че ти мило лишейче, колкото и да е странно ни правиш услуга, голяма услуга - но това е само за умните жени, с главно Ж, които знаят как де се справят с проблема. Виж, ако мъжете ни са толкова глупави, че останат при теб - ти пак ни правиш услуга, мила. Благодарение на теб ние разбираме, че той въобще не ни заслужава и благодарение на твоята помощ, ние вземаме живота си в ръце и си намираме една нова и истинска половинка, с която споделяме живота си. Но все пак сме ти задължени - независимо как се развиват нещата между теб и мъжете - ние винаги печелим, дори когата изглежда, че губим. Ето, защо не мисли, че ние те мразим /вярно има и такъв момент/, но след това разбираме, че ти си част от равновението, което е необходимо на този свят, за да съществува и всъщност рано или късно установяваме, че всъщност сме ти благодарни! За съжаление не винаги успяваме да ти го кажем -защото ти вече си изчезнала в небитието, така както и си се появила- теб вече те няма. И за това много исках тук да ти кажа - дерзай, скъпа любовнице бори се за твоето съществуване, защото ти си тази, която ни дава онази искра, която ни е толкова необходима да живеем нашият си истински живот макар и с цената на твоето вегерине - за съжаление живота не винаги е справедлив, нали?
И така мила любоввнице - лишейче - приеми едно малко, но полезно съветче - опитай се да си намериш мъж, който да те хареса и приеме такава каквато си, а не такава каквато той иска да бъдеш, защото рано или късно той ще те погледне без розовите си очила и това, което ще види никак, ама никак няма да му хареса........ Опитай се да бъдеш Жена с главно Ж, в живото на мъжете и ще видиш, че това никак не е лесно, но определено си заслужава цената. Опитай се да се размотаваш по пеньоар, да имаш смелостта да живееш своя живот, но той да бъде част от общия ви живот, опитай се да съчетаеш, работата, децата, мъжът ти, семейството ти и макар да ти е трудно един ден ще бъдеш щастлива със своя собствен живот, а не с откраднатия живот на едно семейство, което винаги ще бъде сянката, която ще те плаши и ще застрашава щастието ти.....Опитай се да направиш така, че Мъжът винаги да се връща при теб, дори когато си по пеньоар, а не да идва при теб само за няколко часа, за да удовлетвори нагона си......Опитай се да изживееш пълното си щастие, а не негов заместител в който то се изразява в няколко откраднати часа, няколко смс, няколко телефонни разговори и приключва с постоянно гледане на часовника, с това, че ти стоиш чинно до любовника си, докато той говори нежно с жена си по телефона и обеснява, че след малко се прибира, опитай се твоето щастие да не приключва с репликата ......"извинявай скъпа, но трябва да се прибирам", опитай се...... да не прекарваш празниците сама, защото твоите мъже са със семействата си....... опитай се да бъдеш просто ти и не се задоволявай с остатъците от нашите трапези, а нареди своята богата трапеза и имай смелостта да опиташ не само от сладките десерти, а и от горчивите витамини, които не са много вкусни, но са ни толкова необходими, за да бъдем здрави и силни........... Да ти кажа, честно не мисля, че ще се справиш, но все пак си заслужава да опиташ, нали?
И така, искам да кажа, че може моя постинг да не е толкова добре подреден и написан, като твоя, но е истински и съм го писала самата аз, не съм го откраднала на готово от някого или от някъде.......... така както и живота, който живеем ние Жените, на твоите мъже - той е истински и си има своите добри и с лоши страни, а не е откраднат, като твоя постинг и твоя живот.
Никога не знаем, какво губим когато печелим и какво печелим, когато губим!
|
Къде изчезна любовницата?!!
