Анбра, скъпа Анбра, адът, това винаги са били другите. Много бих искала да мога да не изисквам нещо от другите, но проклятието ни винаги е било да сме социални животни. Ако никога не искам нищо от тях, прекалената толерантност рано или късно ще се обърне срещу мен. Омагьосан кръг е. Отношенията ни с другите винаги са били опорочени, изкривени и това ги прави толкова адски - в края на краищата другите са това, което е най-важно в нас самите, за нашето собствено разбиране за нас самите. Когато се опитваме много или малко да мислим за себе си, ние рано или късно, съзнателно или не, се базираме на оценката на другите за нас, преценяме със средствата, които другите са ни дали за да се преценим. Казах ти го и по горе, образ и обект. Каквото и да кажа върху себе си, чуждата оценка винаги е представена, винаги някъде там. И в крайна сметка, ако в даден момент отношенията с другите са лоши, моята собствена преценка за самата мен също е индиректно лоша.
Така че да, изисквам от другите някакъв минимум, още повече, че имам право на него, понеже го дават на друг.
Не знам дали ме разбра...днес и аз не се разбирам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите