не става въпрос за уважение или за някакво значение на тяхното мнение, но ме е яд на това странно виждане на нещата, на тези роли, които още ни се слагат, като венициански маски по време на карнавала. За това ми е болката. Аз се чувствам достатъчно свободна да съм това, което съм, в това число и възпитана и груба, искам хората да са достатъчно широко скроени да го приемат. И то неща, които приемат от раз за други...
Освен това никога не съм се изживявала като крехка или добре възпитана, не ми е в нрава, в породата, както казва Оркад. Така че когато има разминаване между образа и обекта, които съм, ми е яд (обещавам, спирам да чета Кундера

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите