Точно преди 12 години направих аборт, за да не "връзвам" мъжа ми. Не съм искала и напирала да се омъжвам. Радвах се на сватбата си 3 години по-късно в бяла рокля и 4 години след това родих. Мисля си, че точно тези идеи не са ми се променили и са си били част от мен и преди и сега и ще си останат. Не го изключвам от живота на сина му и няма да го правя. Когато иска и има възможност ще общуват. Нямам никакво намерение да спазвам или държа на графици. Да, ние двамата се разминахме в пътищата си, но това не означава, че ще определям пътя на детето. Можеш и да не ми вярваш, но принципите, които имам са си моята същност, а на себе си се старая да не изневерявам... Признавам се за виновна, че съм наивница

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите