Здравей viva,

Чета те и ми правят впечатление няколко неща.
Първото и основно, защо поставяш тази тема в 'Клуб на разведените'? Всъщност във вашия триъгълник има един брак и няколко връзки, но реално липсва развод. Да, това не е критерии за писане тук, не е и пречка. Обаче следва да предвидиш /и се надявам да си го направила/ бракоразводната обремененост на повечето пишещи тук и следващите от това негативни реакции срещу истории като твоята, напълно оправдани от тяхната позиция.

Второто нещо, което ми 'боде' очите, е заглавието на темата ти. Като се замисля, ако махнем него, това си е чисто и просто една обикновена житейска история. В която всеки е прав за себе си и крив за всички останали... нищо ново, демек :)

Третото, което ми прави впечатление като чета постинга ти и то касае самото му съдържание, е че ти не изпитваш неудобство или някакво усещане, че си сгрешила някъде в нещо. Или поне не си личи от текста ти... Не че е задължително да има такова чувство, но то е някак показателно за твоя начин на възприемане на ситуацията. От него се ръководим и ние, тук в клуба, когато обсъждаме с теб написаното. С което придаваме определен субективизъм на мнението си, но то така или иначе сибективизмът е неизбежен. И след като го има, по-добре е 'сламката' да идва от теб, ще е по-истинска и близка до реалността на твоя разказ може би, отколкото ако ние я вземем от своя собствен опит, който може и нищо общо с твоята действителност да няма...

И така, какво си мисля аз, четейки написаното от теб.
Ами, мисля си, че си един обикновен човек, изпаднал в класическа ситуация. В такава може да изпадне кажи-речи всеки от нас. Направила си грешка-две, да. Нормално е. Кой не греши? Аз такива, негрешили хора не познавам. Сгрешила си започвайки връзка с обвързан човек. 99% от тези връзки са обречени в полза на постоянния партньор. Сгрешила си и продължавайки паралелно 'своята' си връзка, още повече приемайки предложение за брак. Да, знам колко е трудно да сложиш чертата и да кажеш 'КРАЙ!'. И е трудно, и е несигурно, и си раздвоен, и си объркан, и се чудиш 'а не греша ли?', 'а къде греша?'...

По въпроса с предателството, наистина не е редно да квалифицираш нещо като предателство в ситуация, в която ти самата предаваш (поне) двама души: човекът, който ти е предложил брак и очевидно е повярвал в теб и самата себе си. Всъщност, ти самата не си била предадена, защото си знаела и очаквала всичко онова, което се е случило. 'Любимият' ти не е продължил връзката ви, но той очевидно е търсил разнообразие и положителна емоция, намерил я е, дал я е, но не е имал никакво намерение да я поддържа, а ти си очаквала именно това. Искрено съжалявам за което. Но той самият не те е лъгал в тази посока и ти си била наясно с тези факти от самото начало, нали така?

И така мила, съжалявам за лошия ти опит, съжалявам и за онзи, дето е имал надеждата да бъдете семейство, съжалявам и за жената на твоя 'любим', която вероятно си мисли, че има такова. Не, не го казвам нито със злоба, нито с упрек. Казвам го само и единствено с разбиране. Защото осъзнавам, че не си постъпила коректно, но осъзнавам също така че всеки може да се окаже в ситуацията да сгреши. И да сгрешат спрямо него.

В заключение, моите съвети /не че някой ми ги иска, ма нейсе/ са такива:
Първо, когато си виновен, навеждаш глава и се извиняваш. Не казваш 'защо са толкова страхливи мъжете???', а 'защо съм толкова страхлива?'! Да признаеш грешката си е един от начините да тръгнеш по пътя за нейното поправяне.
Второ, не позволявай този твой житейски опит да ръководи живота ти. Не позволявай случилото се да пречи на бъдещи твои контакти.
И трето но не последно, не допускай този твой житейски опит да напусне напълно живота ти. Ползвай го като 'пътеводител'. Не позволявай пак да изпаднеш в тази ситуация или ако изпаднеш, възползвай се от опита си и действай разумно. Миналото, хубаво или лошо, има смисъл само когато от него черпиш положителен опит, иначе се превръща в бреме. За нищо не съжалявай, но мисли преди да действаш. Да знам, когато сърцето заговори, всичко друго мълчи... И все пак, предполага се, че сме разумни същества, редно е да се опитваме да оправдаем това определение.
Мда, и себе си убеждавам... :)

Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!