Не знам какво точно си очаквала, но ако си очаквала жененият ти любовник да ти повярва, че нищичко не искаш, че само единият секс ще ти стигне, че няма да го прследваш по никакъв начин и няма да правиш никакви опити да се намесиш в семейния му живот, значи че този урок просто ти е бил необходим. Така е в живота- той е низ от уроци, които трябва да бъдат преживяни, за да бъдат разбрани(не че има гаранция...). Господи, ти си зарязала годеника си, сама казваш, че си "откачала"по онзи, другия, че сте били луди един по друг, но ни караш да повярваме, че нищо все пак не искаш и не търсиш никакво бъдеще в тази връзка. Само че, както често се получава, по- лудата си била ти. В момента, когато си напуснала годеника си или както там му казваш, жененият човек е разбрал, че работата започва да става сериозна и рискована и тутакси се е дистанцирал. Предвид любовните писъмца с поезия, за които говориш, номерът е гаден, но логичен.
В крайна сметка, може би този горчив урок ще има своя положителен и отрезвителен ефект върху по- нататъшния ти живот и ще разбереш, че след романтизма историята винаги завърта колелото до момента на грубия понякога критически реализъм или до жесток натурализъм. Но първият урок според мен не е лошо да бъде свързан с преосмисляне на понятието "предателство", за което пишеш.
Успех! И извинявай, ако съм ти прозвучала твърде дидактично.