да:)

по онова време сигурно е било доста зле в очите на околните да си разведен.
Обаче сега не е така:). Аз като се развеждах, имаше такава опашка от желаещи да се разведат, че да се чуди човек защо изобщо се женим.

Преди според мен са търпяли повече поради по-голяма зависимост, влияние от чуждото мнение... не че са били по-щастливи в брака.
Пък и няма такова нещо като "шастлив брак". Може би с голям късмет и усилие на волята от двете страни може да се постигне .."удовлетворяващ". Но и това не е константно:) Човек не получава никаква гаранция, че човека с който се обвързва ще остане същия - даже напротив - гаранция има, че ще се променя постоянно.

Според мен гадното на брака, е че създава илюзия за сигурност, както и илюзия, че другия ни принадлежи, че ни е длъжен с определено поведение, чувства,.."трабва да" прави или изпитва определен вид чувста към нас. Все едно сме получили доживотна гаранция:))) Имаме определени нагласи и очаквания какво и как трябва да бъде в семейството. Да, но те обикновенно не съвпадат:)) А и живота ни поднася какви ли не изненади и провокации.
А и като се има предвид, че и най-горещите страсти се успокояват най-късно до 4тата година от съвместния живот...какво ли остава. Да се опитваме да се научим да живеем заедно в името на нещо (обикновено това са децата)...

Мисля си, че ако се отървем от това подмамващо "моята жена", "моят мъж"..и "ти трябва", ако не гледахме само себе си, ами можехме да погледнем с очите на другия...ще можем да погледнем с друг по-реален поглед на нещата. И ако това го могат и двамата...току-виж се получило:)
Така, че не е виновен брака като форма, а това, че хората се подвеждат да мислят по-друг начин (погрешен) за партнора си.

Абе...не е за всеки:)