|
|
| Тема |
 Влюбих се в...дърво! |
|
| Автор |
EvaB. (Führerin) |
|
| Публикувано | 15.03.07 11:29 |
|
|
|
Магнолията в двора цъфна. Големи, разкошни цветове, аромата на които се носи в топлите мартенски дни. Пролет е, нямам нужда да гледам цъфналите нарциси, лалета и зюмбюли за да го знам. Знаете ли, че пролетта мирише, има уникално ухание, носено от първите истински топли ветрове. Пролетта има и звук, този на играещи някъде далеч деца, смеха на двама влюбени, песента на птиците.
А аз стоя в градината и мога да гледам магнолиятя с часове. Ако можех, бих се разтворила в нея, сляла с кората и стъблото й, докато не стана част от всеки един цвят, година след година...
Исках да споделя с някого какво чувствам и се обадих на една близка приятелка. Не знам, може би я събудих, може би тя не може да оцени любовта ми към едно дърво, но не мисля, че я заинтересувах.
И се замислих...
Запитах се какво в крайна сметка остава след нас като познание за нас. Кой един ден ще знае наистина какво сме мислили, в какво сме вярвали, за какво сме мечтали. Кой ще си спомня, че за мен истината е субективна, че съм против смъртното наказание, че вярвам в поезията на нощта, че съм луда по океана и пустинята...
На кого вие ще оставите най-много познание за вас. Кое ще поискате да предадете и кажете, кое ще отнесете със себе си.
Не знам какво един ден ще остане от мен. Но ми се иска поне някой някой ден да си спомни, че съм била влюбена в...дърво
Горе главата! - казал палачът на осъдения.
| |
| |
| 
|
|
