Мисля си, че проблемът е по-скоро в това женско чувство и стремеж за закрила над по-слабия, на някой нуждаещ се. Без да се усетим попадаме все на едни и същи мъже и за това си правим генералните изводи, че всички са еднакви. Не става въпрос за кариерите, за амбициите и т.н. Става въпрос както ти казваш за духовното общуване между два индивида. Много са си добре двамата заедно. Той получава грижата и опората, тя задоволява вътреното си чувство, да е полезна и необходима, или както се пее в една песен да е отпуснат безпомощен в прегръдките й. Един ден се появяват децата и
1. Тя не е достатъчно силна и не може да генерира повече, а разпределя наличното към двама или трима. Той се чувства ощетен и хармонията се разпада.
2. Тя генерира достатъчно сила и енергия, но той започва да се задушава и да иска да избяга от тази прегръдка. Хармонията се разпада.
3. ... не ми се пише, не се сещам за запазване на хармонията.

Мисля си, че колкото е по-засилено така нареченото майчинско чувство в една жена, толкова повече не може да се "спаси" от попадането на мъже от типа непораснал и недоволен хлапак, който има нуждата от майчината грижа, ама и да бяга от нея, за да се прави на голям, до първото опарване и пак обратно при "мама". Това е само един типаж, далеч не са всички мъже, само от нас си зависи какво търсим и от какво имаме нужда ;)))

Няма лошо, само в един момент се променяме и едните и другите и според годините и натрупаната история имаме вече различни критерии и нужди. В една друга тема някъде ставаше въпрос за това, не си занижаваме критериите, не са повече компромисите, а е осъзнаването на важното и приоритетното и то според нашето сабствено иразстване.

Колкото до амбициозността, тя може да е много положително качество и не е задължително да върви за ръка с предателството.