Тук изобщо не стана ясно за какво става въпрос.Аз неслучайно уточних на какво трябва според мене да се отмъщава.
Та, не виждам нищо "достойно" в това някой да те предаде, унижи, ограби и то съвсем съзнателно, а ти да го оставиш "да си живее живота", щото си гледаш своя и си много благороден.Това само по себе си означава, че приемаш всичко, което ти е сторено за справедливо.
Съжалявам, не съм в синхрон с подобни усещания.
Мога да приема някой да ме разлюби, но да паразитира върху мене, да ми вземе парите, с които бих си гледала детето и да ги харчи по ученички, да не отделя от времето си за детето и мене, а да ходи по клубове, където да пръска пари и когато му се поиска да си върне земите от близки и роднини, да каже: имали - дали и да се понесе към поредното заведение, след като се е нахранил вкъщи и за пореден път е обяснил, че има делова среща.........ей такива неща ми изглеждат някак съвсем достойни милото малко човече да отнесе нещо по-сериозно от това да си подвие партньорът му опашката и просто да си тръгне.
Мисля, че дори би било стимулиращо изживяване да го види човек как се гърчи в собствените си лайна и не може да се отърве от смрадта.

Иначе, всички сме били залюбвани, разлюбвани, обичали сме, обичани сме били, тръгвали сме си и са си тръгвали от нас - обикновените неща, от които боли, но се прощават, защото са част от живота.
Мръсотията и гадостта не би трябвало да се толерират с криворазбрани демонстрации на съмнително достойнство, което би се разбрало само от достойните, другите разбират само от номерцата, които самите те спрятат.
Та така......животът продължава, всеки сам си решава как и с кого

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите