Добро утро,
благодаря за съвета,но изобщо не мисля да го последвам.ТОва ми е под достойнството.Самочувствието ми се подхранва от усмивките на хората около мен,включително и на "бившия",а и не страдам в случая от липса на самочувствие.По-скоро искам да намеря някакъв начин да се преборя с тази напрегнатост и тревожност в мен и да постигна вътрешен мир и спокойствие.
А относно "бившия" колкото и да съм наранена от него никога не бих отвърнала със същото.Отмъщение не търся,даже и лоши чувства не питая към неко,по-скоро никакви вече.И точно за това смятам,че е немислимо да сме заедно,защото това няма да бъде живот ,а една безмислена агония.Всеки има право и шанс да бъде щастлив,спокоен и да изживее живота си по най-добрият за него начин.Нека се възползва от това си право,но вече напълно свободно,а не на мой гръб.Иначе даже вместо да му правя номера и да го тормозя както ме съветваш,аз продължавам да се грижа за "бившето" семейно жилище,за него,всеки ден карам детето при него ит.н.Единствено ме притеснява това,че детето неиска да остава без мен да спи при него,а иска и аз да оставам.Така беше до скоро,но вече неискам и не трябва да е така.Обаче...как да и го обясня,като започва да плаче и на мен сърцето ми се къса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите