Има лъжа и лъжа. Аз не поставям всички лъжи под общ знаменател.
Ако те лъжат, защото нямат смелост да ти кажат, че вече не те обичат е гадно. Ако се изплъзват ден след ден, без обяснение, е много болезнено. Макар че тогава ако наистина имаш смелост и достойнство нищо не ти пречи да попиташ направо - какво става, а не да си криеш главата в пясъка като щраус.
Но пък има и друг тип лъжа. Да речем сгрешила съм, изневерила съм. Трябва ли да кажа, ако държа на мъжа до мен? Според мен в този случай лъжата ще е по-правилната постъпка.
Освен това има и трети тип лъжа и истина. Лъжа, която казва "пука ми, мъчно ми е за теб, жаля те" и истина, която казва "не ме интересува какво мислиш по въпроса, нещата са такива, каквито искам аз и ти си длъжен да се съобразиш с това". Замисляли ли сте се върху това?
И накрая има лъжа щадяща. Ето, аз се разделих с един мъж заради сегашния си. Така и не му казах, че е заради друг, пожалих егото му. Просто му казах, че не сме един за друг, че сме от различни светова и това е. Лоша ли съм?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите