Със сигурност фактът на раждането съвсем не е достатъчен да направи някого майка с главно "М". Знам го със сигурност и от личния си опит- аз съм осиновена и мога да заявя, че МАЙКА ми заслужава паметник за всичко това, което е направила за мен и за цялата любов и даже саможертва понякога, които ми е посветила(съжалявам за високопарните слова, но са заслужени, повярвайте ми; да не говорим, че е и всеотдайна баба).

Родителите правят най-различни неща за децата си. Някои непрекъснато правят това, което не бива да правят. Със сигурност няма идеални родители, както няма и идеални хора. Аз, например, допускам грешката да бъда прекалено доминантна майка понякога, но пък това, което със сигурност давам на дъщеря си е чувството, че винаги, във всяка една ситуация може да разчита на мен, давам и възможността да желае да общува с мен, да ми има доверие, което никак не е малко и е твърде проблематично за възрастовата категория, в която е. Давам и цялото си възможно( и пожелано от нея) свободно време. Давам и модел за поведение и това го разбирам по начина, по който тя мисли и разсъждава, по цялото и отношение към живота и света, което ме кара на този етап да изпитвам някакво мъничко удовлетворение като родител.
Това, което със сигурност все още се опитвам да и давам, е знание за предизвикателствата на живота и умения да ги преодолява, без те да я нараняват особено. Или пък ако я наранят, да продължи напред по-силна. Тук имам още доста да давам.

Засега нямам никакви очаквания към дъщеря си. Никога не съм помисляла какво очаквам тя да прави за мен. Ще бъда щастлива, ако някога има нужда от мен, може би не точно както сега, но ако има нужда от мен като душевност, като мисъл, като човек. Не бих искала да изпълнява някакъв дълг към мен. Но ако стана болнава старица някога, може и да мисля малко по- различно, знам ли... Ако и да съм горд човек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите