|
|
| Тема |
 За лъжата |
|
| Автор |
TePe3a (новак) |
|
| Публикувано | 27.02.07 12:06 |
|
|
|
Понеже много теми напоследък за изоставяне и любовни мъки...:)
И понеже и на мен ми е актуална темата...:)
В много от мненията чета че хората най-много ги боли от това, че са ги излъгали. Или са им спестили част от истината. Или ги оставят в някакъв вакуум, надявайки се сами да се досетят, че вече не са желани.
И се чудя - мен лично от този вакуум ли ми е по-обидно, или от това че съм отхвърлена.
Или по друг начин казано - ако ми се каже ясно и точно "край" - по-малко ли би ме боляло?
Или най-вероятно по-бързо щях да се взема в ръце и да продължа нататък.
Аз лично продължавам да настоявам че и най-лошата истина е по-добра от най-красивата лъжа.
А вие?
| |
| |
| 
|
|
