Карам ти се, защото този сценарий съм го гледала и знам, че не е печеливш. Много жени правят грешката да инвестират в мъжа си време, подкрепа и средства като смятат, че той има повече потенциал, а те самите се примиряват да са в неговата сянка. Считат, че усилията и жертвата направена в негова полза са достатъчни. В един прекрасен ден, обаче, мъжът се обръща и заявява, че не е искал никаква жертва и саможертва от твоя страна, че това е твое решение и той не е отговорен за него. Ти разбираш, че ти издърпват килимчето изпод краката, че пясъчния замък се срутва, но не можеш да направиш нищо.
Полза от мърмореж няма. Има нужда от съзидание. Имаш нужда от работа, каквато и да е тя. В www.jobs.bg има доста и най-различни възможности. Ако мислиш, че ти трябва някаква квалификация, полека-лека се заеми да я осъществиш. Всичко зависи от желанието ти.

П.С. Наскоро катастрофирах. Имам тежка контузия на лявото коляно. Цяло чудо е, че мога да ходя. Едва ли някога ще мога да танцувам, за ски да не говорим. Ако се претоваря, после ми слагат обезболяващи инжекции, защото не мога да си стъпя на крачето и клеча като щъркел на един крак. Това за мене е огромен проблем, но заради един контузен крак няма позволя отношение като към малоумен. Приятелят ми казва, че контузеното коляно му е любимото. Въпрос на отношение и гледна точка.