|
Тема |
Re: По дяволите! Винаги ли става така... [re: AngryAngel] |
|
Автор | oщe eдин ядocaн aнreл (Нерегистриран) | |
Публикувано | 23.02.07 21:12 |
|
|
Няма да повярваш, но при мен е същото...:((( И аз съм много, ама мнооооооооого объркана... И не зная какво да правя... С него вече не ми е толкова хубаво, но не зная как ще е без него... Започвам да се питам - дали го обичам, защото не изпитвам същото главозамайващо чувство както преди, а толкова много искам... Иска ми се нещата да не се променят... иска ми се да не обръщам внимание на неговата себичност и самовлюбеност, язвителен характер и на моменти злобен... Иска ми се да не знаех за неговите интернетвръзки /настоящи!/ и телефонните му разговори и смс-и... Мисля си, че любовта си отива бавно от нас... и нищо не мога да направя, за да я спра... Пък и струва ми се, не ща и да я спирам... Стига толкова болка, стига толкова унижения, и все аз виновната за неговите провинения... Тъжно е, но отиваме към раздяла... И вината не е моя - това не ме успокоява, но аз направих много - простих, проявих разбиране, опитах да забравя...
|
| |
|
|
|