Съжалявам за гадостта, която се изсипва върху теб......
Винаги остават частици от чувствата, които са ви свързали в началото, няма как да не остане абсолютно нищо, и при теб, и при него....... но само ти ще решиш струва ли си ....... да губиш още месеци, години от живота си .......в чакане на нещо, което никога няма да бъде същото, колкото и да страдаш и да искаш да си го върнеш.........
Досега от всичко, което написа, стана ясно, че това не е единствената му забежка, няма да бъде и последната......... само ти ще решиш - можеш ли да живееш така - всеки ден в съмнения, всеки ден в подозрения......и защо ти е такъв живот.
Аз за себе си реших навремето, че животът, който ми е подарен - не ми е отреден за да ставам следотърсач на някой си или пазач - да го пазя от собствените му изкушения - за което ме помолиха....... нима нямаш отговорности към детето си, към работата си, към хората, които те обичат - в тоз живот ?!!? така ли си го представяш - да го изживееш в съмнения .....
Щото ако можеш да живееш с един човек, на когото нямаш доверие - не знам какъв ще е този живот, аз реших че не мога, това е.........за съжаление, загубих 9 месеца от живота си в тежка раздяла.......защото при дългите връзки и разделите са дълги........
Има и една друга истина - докато не се заобичаш сама, няма как и другите да те заобичат. А това означава преди всичко да си върнеш самоуважението, после ще се харесаш и в огледалото, и ще си върнеш живота.........за да срещнеш човека, който заслужаваш.
Много късмет ти пожелавам!
И не драматизирай излишно ситуацията, след време ще гледаш много по-философски на нея........ приеми я като опит.
|