От болката и чувството за самота не можеш да избягаш, поне не на първо време.
Значи трябва да ги приемеш като необходимо зло на този етап, след преминаването на който, светът ще е вече друг - ти самата също.
По принцип, за да предприемеш нещо е нужно да си премислила предварително всичко, да си приела възможно най-лошия вариант и да си му намерила решение - в твоя случай убеждението, че ще преодолееш успешно липсата на човека, съответната болка, моментите на самота като ги атакуваш на първо място с инат /не казвам воля, защото тя често бива разколебана/, на второ с разум, на трето със затрупване с ангажименти /те изобщо няма да липсват от менюто.../, на четвърто /и най-непостижимо/ - с развлечения. А преди всичко това и извън всяка класация - с обичта към и на детето си - дълго време то ще ти е единствената опора /тук внимавай да не го натовариш с отговорности, които не бива да носи и да не се превърнеш в сила, която го дърпа назад и не му позволява да се откъсне от теб като му дойде времето/.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.