Как да ти кажа...не знам дали и тя знае къде е майка и! Дете е на разведени. А иначе доста хора се опитаха да поразговарят с нея, но получиха крясъци. А с говоренето с нея съм приключил, просто съм казал всичко което мисля и мога да кажа, а не обичам да се повтарям и потретвам. Смятам и да приключвам тената, защото няма смисъл да се дъвче безкрайно. Благодря и на теб и на "баща" за мненията. То май само вие разбрахте въпроса ми и не започнахте да правите опити за анализ на ситуацията и квалификации на мен или на моята, все още, съпруга. Нещата не са никак красиви и ще стват все по-грозни поради ред причини, които няма смисъл да споменавам. Не знам дали съм се подготвил психологически за това, но поне съм се опитал. Така или иначе и досега чух достатъчно невероятни неща за себе си:) Крадецът вика дръжте крадеца:) А иначе не ми горчи и не ме боли...претръпна, но ми е по - скоро тъжно, че може да се махва ей така с лека ръка. Иначе моята възлюблена е в ситуацията с двата стола. И за последно да кажа /макар че няма смисъл/ на тези които пак не си спестиха излишните въпроси и коментари. Не не съм и изневерявал. Не не искам да я смазвам, нито да се държа зле с нея / ако не друго е майка на детето ни/ Не не искам да се чуства зле или да и се случват неприятни неща / тя и така достатъчно добре се справя докато си стоя отстрани и нищичко не правя/ Не зададох въпроса си с цел онвиняване на мен или окалване на нея. Така или иначе провала ни е общ. Няма смисъл да си бъркаме в раните или да гледаме поредния сеир. Благодаря още веднъж на всички за мненията. Така или иначе рецепта за човешките взаимоотношения няма, камо ли пък за поправяне на човешките неудачи. Знам, че на този свят няма нищо непоправимо освен смъртта, а дали ще се надявам на нещо и ще оставям отворена вратичка или пък ще я затръшна силно и ще изгоря всички мостове е тема вече на друга дискусия. Всеки сам си взема решенията и съответно си носи последиците. Мисля Еврипид беше казал, че не е обичал истински, този който не е обичал вечно. Сполай ви!