Ти попадна на може би най - песимистично настроения човек в клуба, и сигурно пак аз съм човека с най-голямо и бранено Его... Та, не мисля, че мога с лека ръка да те посъветвам как да бъдеш сама, но моя вариант е същия, който си усетила и към който си се насочила и ти - работа, работа и пак работа! Само дето аз съм магистър, та не ми се налага да уча! Днес, обаче, си мислих, сега , преди малко, преди да попера, че ВСЪЩНОСТ съм извадила СТРАХОТЕН късмет да не бъда с човека, с който иначе щях да бъда... Поне моя случай е различен - аз не съм съвсем за този клуб, защото аз се разведох преди да се оженя, но ми беше много мъчно, и намерих в този клуб много хора, на чиито "рамена" поревах порядъчно, и които ми помогнаха да се съвзема... или поне да осъзная проблема "въпросния мъж" от страни, от които не бях го виждала. А и, сега, когато имаме общо дете виждам в него и други неща, които също не ми харесват... Та, идеята ми беше, че - може би - дистанцирайки се от твоя приятел, може би ще видиш в него неща, които и теб ще подразнят, и ти един ден ще осъзнаеш, че всъщност си щастлива, защото си без него. А болката - не се лекува - и най-мъдро би постъпила, ако не се и бориш с нея - просто я остави, някъде в себе си, и чисто и просто я ПРЕ ЖИВЕЙ - поживей през нея... Един ден просто ще отшуми... Ще е като класната стая в любимото училище - щом го напуснеш вече не си спомняш толкова ясно нито къде се намира, нито как изглеждаше... Това е! О, аз спортувам, когато намеря време

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите