Здравей, тук стана страшна какфония, но тя е по-скоро от моят неправилен изказ на проблема. Не е фатално, цялата работа е че си харесах един човек,само че се оказа малко егоист,малко мамино синче. Нищо ново под слънцето,нали така. Всъщност то има къде да се живее без родителите,но на момчето не му стига кураж да излитне от гнездото.
Като цяло това е дилемата и голямата драма. Но дори и да не желае, ден ще мине друг ще дойде.
В началото се терзаех, дори и онзи ден когато ИЗписах онзи плач,бях така да се каже афектирана от поредният разрив, но сега вече съм в кондиция със себе си.
Случва се човек да изкрещи и да изпусне парата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите