Не мисля, че попадането на некачествен човек е причина да се слагат всички под общ знаменател, се опитвам да кажа.

Може... но какво да направя, като първите трима бракоразводни, повтарям - първите трима бракоразводни адвокати, на които попаднах се оказаха, както ти би ги нарекла - некачествени. Ако три пъти подред се опариш какви са шансовете ти да повярваш, че четвъртия път ще бъдат коректни с теб? Още повече нека погледнем мнението на една добра адвокатка - Стрейнджърката. Според нея (намери си сама мнението, ако не ми вярваш) в София дело по взаимно съгласие минава за шест месеца, а аз, оправяйки се сам прекарах своето за около пет. Какво повече има да говорим на тази тема? Ако не признаваш правото ми на личен опит ти не признаваш и правото ми да мисля, да виждам, да преценявам.

И нека ти кажа още нещо, Моан. Това не са първите ми родилни мъки с адвокати. Преди 13-14 години загубих дело срещу ДЗИ заради адвоката си. Знаеш ли защо беше загубено делото? Беше изгубено поради неявяване на ищеца. Тогава работата ми не ми позволяваше да ходя да си проучвам и да си гоня сам нещата и в резултат изгубих стойността на един автомобил в добро състояние. Да им се радвам ли на миличките адвокатчета, че ми се изсраха в устата? Като смяташ, че има и свестни адвнокати ще поискам да ми го докажеш, т.е. ще поискам следващият път ти да ми посочиш адвокат, дано не ми се налага да ползвам услугите им, но ако отново изгубя пари заради адвокат, повярвай ми, ще си ги поискам от този, който ми е посочил адвоката. Покрай разправията ми с ДЗИ също смених няколко адвоката.

А сега Моан, ако не си готова да ми посочиш почтен адвокат за следващият път, когато такъв ми е необходим, ще те помоля да се въздържиш от следващи коментари. И като клубарка, и като модераторка. Не можеш да ме убедиш, че след като аз съм ял лайна от адвокати поне 6 пъти, след като едно жилище (на майка ми) остана без нотариален акт пак заради адвокат, след като заради адвокати покрай реституцията на имотите някои имоти на фамилията са изгубени завинаги и не подлежат на връщане... просто вземи и млъкни. А ако имаш да ми кажеш нещо лично - знаеш къде да ме намериш. Не смятам обаче, че с теб имаме какво да си кажем в очите без да се скараме. Нищо лично. Просто не ми харесва да ми вадят клечката от окото без да погледнат сламката в своето.

Преди смъртта си не умирай, преди бедата не жали!