Аз само да дам още един глас в подкрепа на публичното дискутиране на проблема. Пак поради причините, които споменаваш в началото на поста ти.

Също така, подкрепям изказването на Селянина. Ми така де, още повече, стана ясно че това е вече две годишно съжителство. Аз да бях, щях да го приема тежко, ако любимия ми човек, с когото искам да деля един дом, без никакво обяснение ходи да спи в друга стая. Ми не е честно спрямо мен някак си. Нали нормално първо ще си помисля, че някак аз самата го отблъсквам.
А има пък и друго нещо. Има хора, които просто не обичат чуждо присъствие около себе си докато спят. Една позната така възмутено обясняваше введнъж как никой да не смее да и се лепи нощем като спи и как не може да понася, че аз се шашнах. Но това е явно щото аз съм като пиявица. Така че, всеки луд с номера си. Въпроса е да се намери начин всички да са доволни, да е наясно всеки какво желае / пречи на другия. аз ако знам, че другарчето ми не се чувства комфортно по цяла нощ да му дишам във врата, ми ще се опитам да се въздържам. Срещу съответната компенсация от гушкане по друго време. НО, АЗ ТРЯБВА ДА ЗНАМ ЗАЩО.
Изобщо, комуникация му е майката. В една връзка няма място за подобни "свенливости". И накрая, ти си човек. Човеците газоотделят. Следователно ти газоотделяш. Следователно всичко е наред. Не мисля, че партньора ти си прави някакви илюзии по отношение на тези неща. Айде сега, всички се е случвало да чуем по нещо нощем. Ми човещинка. На мен лично са ми действали чак успокояващо подобни случки. Един вид, другия не е някакво богоподобно съвършенство, значи и аз имам право да съм обикновен човек

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите