Никога няма да се разведе! Мацето взело, та се влюбило! Синдрома съм го описвал вече. Боледува се най-много година.

Ей така да направи:

Та значи тъй-реши и си отиваш.
На добър час! Аз няма да те спра.
Ще потъжа ден-два, ще ми е криво,
но от скръб едва ли ще умра.
И мене, ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
ще ме спаси от мрачните ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли буйната жарава,
която в сърцето ми гори?
Аз няма да съм същата тогава,
очите ще останат без искри.
Сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента...
И ще заприлича на вярата,
която потъих в своята душа...