|
Здравей,
...На това ли му казват да си "разярен"? Съжалявам ако аз съм причината за лошото ти настроение днес.
А толкова е лесно да ти отговоря... ето, правя го с усмивка . Няма такъв татко който да забрави рождения ден на детето си, но може да му се случи да забрави да го поздрави в подходящия момент - това имам предвид, въпреки че на мен не ми се е случвало. (На мен просто ми отрязаха достъпа за повече от два дни по телефона - толкова е просто. А бях се погрижил да му занесат и торта и... ОК връщам се на темата...)
Пример1: Сутринта таткото е станал рано и не е било подходящо да буди детето, после работи до късно и разни други "лесно ядосващи се" хора му губят времето или направо го ядосват... После той вижда, че времето е напреднало много, но все пак си спомня че е имало случай майката да сложи детето толкова рано да спи (когато е по-малко, де) че се удържа да не му звъни, защото ако пък Тя е забравила да изключи телефона, после ще го обвини че е събудил детето. (Това е само пример, да не забравяме, при това съвсем хипотетичен.)
Пример2: На него винаги му казват, че е недосетлив егоист, и (примерно) той най-накрая е разбрал посланието и вътрешно иска да поправи част от "повредите". Само че той не може да се разплаче, не може и по друг начин да покаже какво му е вътрешно, защото той работи/воюва, и е шеф/подчинен, и трябва да се пази да не го "прегазят" другите мъжкари. Обаче без явни проявления на слабост на него няма да му повярва никой (освен ако не е красноречив отличник по литература, ама в нашия пример ще е обикновен "дръвник"). И разбира се никой няма да му подскаже какъв подарък е подходящ за детето му... "Да го видя аз моя, като твърди че е баща..." (примерно), просто забравяйки че той не е имал шанса да бъде толкова време заедно с с детенце. Да, за липса на "шанс" или "възможност" става въпрос, което често в желанието си да обвиним, свеждаме да липса на желание... но това е много хипотетичен пример...
...И макар всеки от нас да е държал парченце от вавилонската кула, която би го зарадвала дори само като перспектива, накрая се оказва че парчето е натрошено до по-удобни камъни за хвърляне по "врага"... И кула няма да има никога, но гоределив(а), непрощаващ(а) ...бойна машина. (Важи и за двата "непримирими" пола.)
Ей, пак се увлякох. Сори! Лек завършек на деня ти желая поне... непростимо.
|
С болката си идва и лекарството [re: Maмa Mъpмopaнa]
