Извинявам се за намесата в диалога, ама би ли ми обяснил как така се "забравя" РД на детето ти???
Оценявам миролюбивото ти и помирително отношение, но повярвай, всичко си има граници. И си мисля, че има неща, за които не трябва да сме чак толкова ларж и да сме все разбиращите.
Та в тоя дух, кажи ми как се отговаря на въпроса "Ами аз трябва ли да му купувам подарък за рождения ден?" Щото аз лично разумен и спокоен отговор на този въпрос не открих.
Приказката "Далече от очите, далече от сърцето" е много вярна. По отношение на децата също. Вече дори не смятам, че това е повод за драма. НО ... нека нещата са ясни. Или си родител, или не си. Като няма да си, поне не се бий в гърдите и не разигравай долнопробни пиески веднъж месечно/годишно/на петилетка. Ясно е, че като не си всеки ден с това дете, като не пазаруваш ежедневно за него, всичко ти се губи, размива се, 100 лева са много пари и се чудиш как другия не му остават. И т.н. и т.н. Ама поне си признай реалността.
Още веднъж се извинявам, защото май стана грубичко, но на мен лично ми е писнало да приемам, разбирам, оправдавам, чакам да порасне, да се осъзнае, да узрее и нам си кво още, някой си. Аз да несъм пораснала и узряла? Ама пита ли ме някой? НЕ! И затова не виждам защо аз /съответно авторката на темата или всеки друг родител в тая ситуация/ трябва цял живот да има търпение Мунчо да се намуни. Ми нема да стане просто.

А иначе, съвсем по темата - не одобрявам спирането на телефона. Щото после може и да стане "Ами тати щеше да ми се обади и сигурно е звънял, ам ти така". Айде нема нужда да поемаш чужда вина. Тати ако е прасе, нека си носи калта. Не ти. Жалко за детето само. Ама децата с такива родители май са обречени да страдат от тях по дифолт, така че всъщност, спестяваш ли му нещо на детето и ако да - какво?

Пфу, а деня ми почна с такова хубаво настроение. Баси, ще забравиш, че на тоя ден ти се е родило дете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите