Много съжалявам за чувството в което си изпаднала! Но според мен си пропиляла много време в самооплаквания. Вероятно това, което казвам няма да ти хареса, а и не е това целта. Щом искаш мнения и съвети, би трябвало да си готова наистина да ги чуеш. Аз лично не бих търпяла толкова време нещата както ги описваш, това е във вреда и на детето ми. Ако за себе си не мисля, то поне за него би трябвало. Това са цели 20 години в които ти си научила хората около себе си да имат мнение за теб, отношение...твоето мълчание и примирение са за мен най-голямата ти грешка, другото е просто последствие от ограничеността на мъжа ти и всички други фактори. Аз на твое място бих търсила и започнала от промяната в себе си. Имам чувството, че ти е станало навик да очакваш доброто да ти се заплати по някакъв начин. Няма да решиш нито един свой проблем с бездействие и изразяване на мъка! Вярно е, че не ти е леко, но я си помисли, колко по-тежко можеше да бъде. Винаги има по - трудно и ужасно, докато дишаме. На твое място веднага бих започнала работа, наистина има много такава там където си, около теб. Бих си започнала живота от самото начало по отношение на характера си и всичко което имам като светоглед. Бих се стремила да решавам проблемите си един по един, не може всички наведнъж, когато си ги трупала така с години. Ще видиш, че всяко изкачено стъпало в тази посока, ще те прави по-уверена и ще виждаш все по-ясно сама решенията на проблемите си.
Желая ти успех!

Човек не е остарял, докато съжалението не замени мечтите му. Джон Баримор