|
Тема |
Така... [re: миpaбo] |
|
Автор |
MamaNetty (блондинка) |
|
Публикувано | 17.01.07 09:50 |
|
|
... звучиш по-добре ...по-реалистично...
Щом има още любов в теб и си го признаваш - спри да стоиш безучастна и бездействена! Вместо да чакаш... нещо си неясно да се случи между вас - бори се за него и неговата любов - но се бори умната , а не като ученичка!
А ако не успееш с тези си усилия - след известен период - ще минеш с чиста съвест и с ясни мисли в главата на варианта " само съдружници".
Най-добре си определи сама конкретен срок, за да не изгубиш излишно много време - при мен беше уж, 6 месеца / шок/, после стана 1 година/ разумно изчакване/, после понеже и на мен ми се случиха трудности - нямах сили и решимост сама да заведа дело - станаха 2-3 години / чаках неясно какво да се случи и за двама ни, пиех антидепресанти и живеех с надеждата, че заминаването в чужбина ще спаси брака ни/.
В крайна сметка, от момента, в който той отявлено спря да проявява сексуален интерес до момента на развода минаха 3 години и 8 месеца.
И колкото по-малко се интересуваше от мен като от интимен партньор и приятел, толкова по-добри съквартиранти ставахме... това е измамно спокойствие. Пази се от този момент!
Извинявай, че пак те затрупах със съвети... май ми е ден днес...
Non nova, sed nove.
|
| |
|
|
|