|
Момиче, направо ми се доплака за теб - в такава емоционална каша си се накиснала, а и явно продължаваш още да се топиш...
Нима е възможно дотолкова да си живяла в саксия?
Когато се съгласих на такъв "отворен" начин на живот не знаех как ще реагирам аз на това, защото не познавах никого, който да ми даде съвет, а и едва ли щях да приема на доверие съвета. Обикновено правя каквото ми е в момента на сърцето и не обмислям занапред кое и какво. Не си правя такива далечни планове, защото не се знае никога нищо.
Ами вземи да си правиш вече планове и да дообмисляш нещата!
Стига си се оставяла на течението! Ти възрастен човек ли си или какво?
Как смяташ да отгледаш детето си, като не можеш да си подредиш приоритетите и правиш без да мислиш " каквото е на сърцето" ти?!?
Резултата от един такъв развод съм аз - объркан човек, който не знае какви точно трябва да са нормалните отношения в едно нормално семейство. Моите представи за семейството са единствено то филмите и околните (доста от близките ми са разведени). Не искам и моето дете да стане като мен. Искам по дяволите да оправя това, а не да му дам моя начин на живот и като порасне той - сина ми!
Ама как може да вадиш такива генерални заключения?!?
Ти не си резултат от " развода" на майка си и баща си, а напротив - си следствие от тяхната връзка, от техния /правилен или погрешен/ избор да се съберат и да те създадат.
Така е и с детето ти - то няма да е повече повлияно от развода, отколкото ще е повлияно от по-важния и непроменим факт - това кои и КАКВИ са майка му и баща му. В този смисъл ти вече си направила грешката и си избрала определен човек за баща на децата си - сега сърбаш кашата...Разводът е най-малкото зло...
Мисля също, че очевадната ти обърканост идва, не е толкова от това, че си дете на разведени родители / тук и други са в твоето положение/, а е резултат на неадекватното ти възпитание като цяло!
Извинявай за назидателния тон, но звучиш като дете, а не като възрастен , социално зрял човек!
Но щом мама и татко са пропуснали да те научат да си защитаваш интересите и мечтите - то поне се опитай да приемаш реалността - тя е великият учител, от чиито уроци никой не може да отсъства дълго, без да бъде наказан!
И в тази връзка, да знаеш, че в контекста на един " отворен брак", като вашият - звучи направо смешно следното, иначе плачливо изявление:
Глупава ли съм, каква съм и аз не знам, но знам какво не искам да стане и се опитвам да спася каквото е останало. Не съм толкова наивна и да искам да сме същите, каквито бяхме, но никога не съм си представяла, че ще живея с друг мъж, освен с бащата на моето дете.
Е, ами вземи да си разшириш представите, мила... ВРЕМЕ Е вече!
Време е, защото ще ти се наложи да живееш с друг мъж - пък дори и този мъж да е синът ти един ден...
Е, какво толкова всъщност е станало?!?
Светът да не се е свършил, че мъжът ти си има любовтница?
Голяма работа! Нито е първият нито е последният...
Въпросът е, що търсиш ти с него???
За чий ххх стоиш в същата позиция още и се измъчваш от омраза или по-скоро от СТРАХ, че ипитваш " омраза" или каквито там напълно естествени гневни чувства те обсебват, предвид обстоятелствата, които си принудена да търпиш?
Нека ти кажа няколко прости нещица:
1. Няма нищо лошо в това да изпитваш гняв! Гневът е емоционална реакция, целяща самозащита на егото и възниква там, където разумът е изпуснал мига да те защити съзнателно! А ти имаш нужда от самозащита, както всеки нормален човек! След раждането на детето - двойно, защото защитаваш и него... затова ще се гневиш двойно там където трябва - хич и не си мисли, че полудяваш от омраза...нищо ти няма! Реагираш съвсем естествено.
2. Казват, че любовта е сляпа..и те кара да не виждаш лошото и грозното... кара те за вършиш глупости...да прощаваш...
Но дори и да е така, не трябва да ползваме любовта като оправдание за вече доказали се и осъзнати грешки. И най вече не бива да ги ПОВТАРЯМЕ с оправданието ... " ами аз от любов, видите ли..."
Защото все някога трябва да сложим тънката граница между това да си влюбен и това да си глупак!
2. Светат няма и да се свърши, нито пък на някой особено ще му пука, ако се случи един ден си легнеш и с друг индивид от мъжки пол, освен с мъжа си - независимо дали вече ще сте се развели или преди това!
Голяма работа! Няма заради това да спре да се върти земята...
Съпругът ти не е център на света, не е единствения мъж, не е нищо особено, мен ако питаш - най-обикновен егоист, с добри манипулативни способности.
Той е там, където е, защото ТИ си го сложила на пиедестал.
Не си позволявай да отдаваш сърцето си на човек, на когото не му пука за него!
ТОВА е, на което трябва да научиш сина си един ден, ако искаш наистина да го предпазиш от своите грешки!
Non nova, sed nove.Редактирано от MamaNetty на 16.01.07 10:34.
|
Господи, колко си наивна... [re: atinala]
(блондинка)
