|
ЗДравейте,
ето ме пак,за да ви сподеря отново моите тегоби по раздялата със съпруга ми.
За мен беше важно детенце да ме последва без да я насилвам и да и налагам нещо,което неиска.Тя каза,че ще остане с мен,но сега и е трудно да се раздели с детската си стая и компютъра ,а много и било мъчно за тати,как щял да стои сам.А тати сега умре да се прави на жертва,а детето ни е много чувствително и добро и наистина и е мъчно.Незнам какво да го нарека положението в което съм сега.....несправедливост,неблагодарност ,малшанс или какво.....Когато тати се развяваше с любовницата по кръчмите и вдигаше скандали до Господа,защото се беше помислил за великият мъж,когато никога нямаше пари,за домакинството и сметките,когато аз плащах всичко това и продължавам да ги поемам между другото.Когато бях обиждана всекидневно,псувана понеже не съм като любовницата да го величая,когато ми беше посягано,бях заплашвана ит.н.Тогава страдах много,плаках много,но никога не си позволих детето ми да разбере това.Преглътнах всичко,не намекнах даже и дума за случилото се,продължих напред в името на семейството и детенцето.От страна на мъжа ми - никаква промяна,може би само частична от време на време,но в повечето случаи се връщаше в собствената си кожа.И мисля,че вече по-скрито си походваше или май на мен вече не ми пукаше дали го прави.Бях се мобилизирала и си живеех заради детенцето.Справях се финансово,защото имам добри доходи и това него идеално го устройваше.За 10 години съвместен живот ние никога не сме имали общ семеен бюджет.Винаги когато съм искала да седнем и да си поговорим кой колко е изкарал и как ще ги разпределим ,той е намирал причини да се скара с мен,за да не се интересувам той с колко пари разполага и т.н.Както и да е.....няма да ви разказвам одисеята си......само исках да кажа,че сега той се сети да е най-добрият,мил,грижовен и незнам си какъв баща на света( не,че се е бръкнал за някаква покупка за детето де) ,а имало е случаи когато дори не е влизал в детската стая да я види жива ли е здрава ли е,а когато вдигне температура и аз пожелая да я заведа на лекар,той казва,че това са превземки и,че ще и мине.
Но сега е съвсем друг в отношението си към нея и тя това вече вижда,защото какво е било преди е била много малка,зада го усети,а и аз съм се стремяла нищо да не рефлектира върху нея.И така сега на нея и е трудно да се отдели от баща си и детската си стая,мисли,че аз нямам причина да искам раздяла и съжалява тати.Ето за това се чудя справедлив ли е живота........трябва ли да и обяснявам всички тези истини,които са истинските ми мотиви да взема това решение.Неискам и няма да го направя май,но дали пък така няма да си навредя повече.Незнам какво да правя ......дори и да пожелае да остане с баща си пак няма да и кажа как е постъпвал с мен.Просто немога,а така ми е мъчно за нея,немога да живея без нея.Много ми етрудно....благодаря ви,че прочетохте това
|
ПРодължение...
