аз пък не мога да разбера какви са тия мъже, които допускат жените достатъчно близо до себе си /за да ги считат за свои кошчета за душевни отпадъци/ пък после се оплакват, че им се лепели....ако го няма лепилото, няма да се лепят....Не че няма жени, които да са като булдози /в смисъл хванат ли не пускат - независимо приятел ли ще го искат, секс ли ще искат, менделсон ли ще искат... просто искам да кажа, че границите се поставят отначало. Но за съжаление това не става често. Суетата е в човешката природа и малко хора могат да й устоят. В началото е ласкателно и приятно да те търсят, да си говориш по кю-та, чрез пощи и прочее с някого. После явно се оказваш недостатъчно привлекателен за секс /за въпросната жена, не по принцип/ и почват да те спрягат за приятел. Ти от своя страна също не си заслепен от съответното създание от нежния пол и нямаш желание да проявиш настойчивост и блясък, за да я спечелиш. В резултат се получава досадна връзка, която от едната страна се крепи от желание за жената винаги да има подръка придружител и компания /докато не се появи нещо по-така/, а от другата от възпитание и в известен смисъл мъничко гузност, че сам си си докарал нещата да стигнат дотам....примерно де, може и да не съм права, нямам докторат по психология....А, и не се заяждам и си пиша колкото да не заспя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите