|
|
| Тема |
 La femme de mon ami... part deux |
|
| Автор |
БилиДъKид (Supersonic Kid) |
|
| Публикувано | 08.01.07 12:03 |
|
|
|
За тези, които се чудят какво стана с Мария или просто от спортен интерес... има развитие.
Събота вечер (Януари 6), Пампорово, Хотел "Мургавец", лоби бар. Две скучаещи сервитьорки, три англичанки, аз и Мария. Пием горещ шоколад и зяпаме ски-скокове на близкия телевизор. От време на време погледите ни се срещат, аз се усмихвам глуповато и нервно пуша цигара. По някое време не издържам и казвам на Мария:
"Хайде да слезем долу в казиното, ако видя още един ски-скок ще изпадна в нервна криза"
Допиваме горещия шоколад и се свличаме в казиното. Харесвам си една машина за покер в ъгъла и давам пълен карт бланш на Мария в избора на карти. Играта върви с променлив успех. Скоро влизаме в печеливша серия.
"Искаш ли да вечеряме заедно?" - опитвам се да звуча непринудено, погледът ми съсредоточено е забит в екрана.
До мен Мария мълчи. Обръщам се към нея.
"Не си особено дипломатичен" - Мария ме поглежда изпитателно.
"Ъхъ" - отвръщам - "Писна ми да бъда дипломатичен"
Настъпва кратко мълчание.
"Ще се получи много глупаво, да знаеш" - Мария свежда поглед.
"Мислиш ли?" - бъркам в джоба за цигари.
"Сигурна съм".
Отново мълчание.
"Ако се бяхме срещнали по-рано..." - Мария взима цигара и се оглежда за запалка.
"Има си хас..." - промърморвам и се обръщам към мигащите карти на екрана.
"Е, стига де" - усещам ръката й върху моята - "Какво се вкисна сега?"
Стисвам устни и задържам двойка аса.
"Не съм се вкиснал"
"Да бе..." - глъсът й скача с половин октава - "...типично по мъжки"
"Няма да споря с теб" - успявам да сглобя тройка аса, екранът започва да мига във всевъзможни цветове.
"По-добре е да бъдем само приятели..." - Мария се сеща, че това звучи малко изтъркано.
"Дума да няма" - отвръщам и разтеглям устни в полуусмивка.
Споглеждаме се.
"Ще тръгвам за Смолян" - Мария поглежда часовника на стената - "Идваш ли с мен?"
"Тц. Ще се прибера със софийския рейс"
И това беше. Сега отношенията ни са като тези между Германия и останалия свят през септември 1939, всички знаят, кой е агресора, но се правят на луди.
C'mon, meat!
| |
| |
| 
|
|
