|
Здравейте!
Аз все още не съм разведена, но имам голямо желание да се разделя с бащата на детето ми. Не се разбираме, живеем като чужди хора. Бяхме се разбрали за отворен брак, но при мен това не се получава. Той си има приятелка, а аз не понасям добре като излиза с нея. Знам къде работи тя, но не виждам смисъл да говоря с нея, а и няма за какво. Не тя ми е проблема. Проблема ми е, че не искам да се разведа, а друг начин не виждам. Имам чувството, че в тази ситуация аз се показвам каква съм в същност. Една злобна жена, която не може да понася дори себе си, защото не съм се проявявала досега като такава. Съпруга ми не иска да се разделяме, защото не искал да загуби детето си, а аз никога не съм казвала, че ще забраня контакти между двамата, защото съм убедена, че едно момче задължително трябва да си има и татко. Не мога! Разбирате ли? На ръба съм на криза или там каквото му се вика. Не мога да живея така, а не знам какво да правя с живота си. Наникъде съм. Не искам да остана сама, но това положение не ми понася.
Мъжа ми е е удрял два пъти и то след като бях се разкрещяла (детето беше при баба си тогава), че мразя приятелката му и то го повторих няколко пъти и не спирах да го крещя и той ме зашлеви няколко пъти. Имах чувството, че звездички видях и млъкнах. Представяте ли си какво го принудих да направи. Той самия не можа да повярва, че ме е ударил и се кълнеше, че е заради това, че съм изпаднала в истерия. Вероятно е така-незнам, но във всеки случай явно и на двамата ни се отразява зле всико това. Това не е семейство, а двама души, които повече и повече се намразват. Той вероятно ме мрази, заради това, че го отделям от нея-незнам. В главата ми е пълна каша. Чувствам се виновна. Не мога да бъда пълноценна майка-такава, каквато искам да съм. Не мога да се смея с детето си без да ми е насила усмивката, а бих искала да се радвам с него. Бих искала той да усети обичта ми и че не е самичко. Сега имам чувството, че се страхува, че е самичко и че няма подкрепата на майка си поне. Не мога така, а незнам как! Извинявам се, че ви тормозя със себе си, но сама опитвах-не се справих. Най-важното за мен е да мога да се взема в ръце, за да мога да обръщам внимание изцяло на детето си, за да може да порасте силно и готово да се бори с живота! Обаче представа нямам как да направя това без да се справя със себе си. Незнам! Трябва ми помощ. Как искам някои да реши вместо мен . Понякога искам да заспя и да се събудя след време и всичко да се е оправило, но не става така. Трябва да се справя! ко си нямахме дете, заради което да знам, че трябва да си има и мама и тати-щях да съм се разделила със съпруга си отдавна. Знам, че не сме един за друг. Не съжалявам, че си имаме дете, разбира се, но искам да реша това, което ще е по-доброто за него. Трябва ми подкрепа, помощ! Нужен ми е съвет! Сама не мога!
|
не съм все още разведена
