Присъединявам се / Взаимопомощ / Клуб на разведените

... към твоето мнение за сайтовете, ако позволиш....

За сайтовете за запознанства... Хм... Това е една голяма тема и нея също всеки я разбира според собствените си подбуди да е там. Някъде в друга тема някой беше написал, че те са пълни с хора, които си търсят нещо свежо за изчукване, а останалите са неудачници. Ще си позволя да вмъкна е трети вид хора - наистина свестни, които са там, за да попаднат на себеподобни.
Да, писал съм в такива сайтове, да, попадал съм на такива хора и сме пренесли приятелството си в реалния живот. Помагаме си, разчитаме си...
Вероятно това дали ще попаднеш на такива хора зависи от личният ти подход и изисквания.

Имам голям опит в тези сайтове / дълъг период и многобройни контакти от всякакво естество/ и затова мисля, че мнението ми е меродавно.
Клубовете за запознанства, образно казано, са едно увеличително огледало на това, което срещаме и в реалността.
Да, там се преекспонира търсенето на партньор по най-евтиния и достъпен начин /интернет/ - за сметка на търсенето на подходящ за целите ни партньор на други, по-скъпи или по-трудни за контакт места /заведения, курорти, на работното място, в общности по интереси, по съседски и др.../, но общата картина свободните и достъпните партньори на практика е почти същата.

Сайтовете за запознанства, както и интернет, по принцип са само входната точка на контакта и "едрите дупки на ситото".
След като веднъж сме подбрали някой - следва реалната среща, а най-добре няколко срещи... и там нещата с избора се решават по старомодния начин.

Ще дам нагледен пример:
Да вземем " Елмаз" - в него получавах между 15 и 30 нови обаждания на ден, благодарение на това, че профилът ми по съвета на Хел беше една свежа, семпла и забавна "витринка" на самата мен.
Моята лична статистика е, че примерно - от 100 бележки в един такъв сайт - отговарям на 20-30 първия път, от тези 20-30 преминавам към по-задълбочен разговор, свързан с лични неща с около 10, от тези 10 се виждам на първа среща с 5, от тези пет се виждам на втора или трета среща с 2-3 и накрая си лягам с един.
От тези, с които съм си легнала се получиха връзки за повече от 1 месец само с 4-5 човека, с останалите си споделяхме по един 4Б секс епизод и ми останаха приятни спомени, напълно достатъчни като се видим пак да се поздравим и да седнем на кафе...
Всички връзки, макар и малко на брой, които продължиха отвъд епизода с 4Б секс-а, бяха свързани с тръпка, влюбване до някаква степен, много моменти на страст и вълнения. Дори от лошите мигове в тях сега имам хубави спомени и ценни поуки.
Както връзките, така и краткотрайните срещи /със или без секс/ ми дадоха информация за актуалното състояние на " пазара на интимните връзки", обогатиха ме, както с опит спрямо мъжете, така и със себепознание, одялквайки, често болезнено, " треските ми" ме направиха по-качествен партньор по принцип, подобриха сексуалното ми здраве и самочувствие, възвърнаха любопитството ми към света и радостта от живота.

Така, контактите ми с мъже и жени в сайтовете за запознанства от " патерици" за нараненото ми его след развода, се превърнаха първо в приключение, после в добре познато забавление за уикенда, и накрая стигнах етапа на истинското търсене на партньор, когато знаеш, както какво искаш/не искаш, така и какво даваш/не даваш във връзката.

Затова, е късмет, но едновременно и закономерност, че накрая се срещнахме с Него именно в сайт за запознанства... той през цялото време си е бил там, само дето аз не съм имала очи да го открия.

Така, че подкрем обосновано мнението за " третия вид" хора в сайтовете за запознанства - тези които си търсят себеподобни.