Бъди сигурен, че един ден няма да изпитваш повече болка - тогава ти няма да си вече сегашният ти, ще си друг, по-различен, може би по-добър, може би по-лош, никой не знае отсега.
Няма да дойде обаче скоро този ден, а и ти в момента не го искаш и никак не се стремиш към него, напротив, уловил си се здраво за болката си и целенасочено и осъзнато я поддържаш силна и будна. Нормално е. Повечето са минали по този път и са оцелели - според нагласата си - едни са станали по-мъдри с времето /да не кажа възрастта, но то е едно и също/, други - по-егоистични, трети - озлобени на целия свят и цинични, четвърти - най-страшното - безразлични... Всеки по някакъв начин носи белезите от поне една голяма и убита любов, за някои последствията са за цял живот /като при това не са винаги изцяло отрицателни/, но това няма как да го знаеш сега, това ще го разбереш след много много години. Сега, единственото, което ти остава, е да изтърпиш болката, но да не бъркаш непрекъснато в раната и след известно време, не веднага, да започнеш да се насилваш по малко да приемаш и други хора. Понякога са нужни месеци, понякога години... За мен лично, те бяха седем, в които опитвах какво ли не и нищо не се получаваше. Но пък благодарение на така развилите се обстоятелства съм това, което съм сега. Двадесет и осем години по-късно мога да кажа, че всъщност в известен смисъл загубата спомогна много за този положителен резултат, въпреки че в емоционално отношение и независимо от останалите си любови, дефицитът е налице...
Никой не може да ти помогне в момента... Можем да те изслушаме, да споделим опита си и толкова. Това всеки го изживява сам...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
|