Забелязвам, че в този клуб шегаджийският тон не се отличава с особена стабилност и постоянство, та реших и аз да допринеса за провала в това отношение като ви предложа сериозен казус на поставената тема. Работата е там, че и на мен понякога ми се иска да вляза в ролята на досадницата, обсебващата. Никога не съм го правила и дай Боже никога да не се подам на това си желание. Но някой хора сигурно просто не издържат или не им пука за другия.
Тук някъде някой каза, че "избягва да се занимава с обвързани мъже" - това добре докато става въпрос за избор. А какво става ако се влюбиш в обвързан мъж? Искаш да го избягваш и същевременно искаш да си непрекъснато с него. Не можеш да разговаряш с него в действителност, но в ума си водиш непрекъснати диалози с него, всъщност за твое съжаление само монолози. Иска ти се да му кажеш как се чувстваш, какво изпитваш към него, но си мълчиш не искаш да му разваляш семейството, не искаш да внасяш смут в живота му. Споделяш с приятелки, за да ти олекне. И повечето те съветват да свалиш картите пък да видиш какво ще стане? Но това ми се струва безотговорно. Казвам ами ако откликне - сега си има спокоен и щастлив семеен живот (или поне така изглежда), после току-виж му харесало с мен, ще започне да се терзае вкъщи. Нито аз ще го имам така, както ми се иска, нито ще го направя щастлив. А те ми викат: Защо си мислиш, че не може да обича две жени едновременно. сега жена му му дава ей тонинко от любовта, на която той би могъл да се радва, а ти ще го обичаш по друг начин...
ВИЕ КАКВО МИСЛИТЕ ПО ТОЗИ КАЗУС?