Твоят адвокат да предложи на неговия следното:
а) съгласяваш се да плащаш наема;
б) срещу което той пък се съгласява парите от този наем да са предназначени за детето;

в) оттук, двамата се съгласявате парите да се превеждат по доверителна, набирателна или каквато там сметка на името на детето. Във вносната бележка (или както там превеждаш парите) при "основание за плащане" да си пише "наем, месечна вноска". Сметката да може да се управлява само с два подписа едновременно (неговия и твоя). Парите да могат да бъдат харчени само целево, и само за 2 цели: в.1.) образование, и в.2.) лечение /да не дава Господ, но за всеки случай/. Детето да разполага с останалите от сметката пари в деня, след като навърши 18 години.
===

Съжалявам, че може да звучи глупаво, но все пак: идеята е компромис срещу компромис. Мисля си, че така ще си на гарантирана полза. Освен това, дипломация на принципа "няма как да откажеш" си е наистина йезуитска, но пък от полза за главната цел, ако тя е интересът на детето. Дипломацията нека да е устна, не писмена, докато не се стигне до някакъв договор...
На второ място, такова предложение би било гаранция срещу тотален неуспех (задължение да плащаш за въздух, без да имаш право да знаеш за какво ще отидат парите по-нататък - за пръстени на някоя трета госпожа?)
На трето място, ако предложението успее, то би освободило средства за теб. Може да звучи нелогично, но нали така или иначе и без тази разправия спестяваш пари за детето? Да речем, в момента пестиш по 250 лв. Ако допуснем, че "плащане на наем 250 + спестяване 250 = 500", то "наем=спестяване=250" означава 250 лв повече за теб.

Капиш?

ПП: на твое място, екс-мъжът ти заслужава бутилка уиски за идеята... (ако и след като приеме)

Редактирано от Гeвpek на 28.12.06 00:41.