Безсънна,
извини ме, че се намесвам във вашия диалог с Джейми, но ако ми позволиш, ще ти разкажа съвсем реална приказка.
Та.
Вече виждайки, че нещата не вървят с бившата я накарах да определи какво иска като месечно възнаграждение и как ще си виждам малкото. Големия е пълнолетен и сам определя времето.
Всеки божи месец давах в къщата, забележи, не носех, а давах повече от 1000 лева. Говоря за години, не за епизодични случаи и финансови кризи.
Бившата каза, че имало хиляди като нея и закона ще я подкрепи.
Закона я подкрепи с 60 лева издръжка. Аз давам повече от три пъти повече, всеки месец, от както съм разведен, две години. Не го казвам с ехидна усмивка, повярвай. Просто й гледам сеира.
Сега бившата реве, че парите не стигали. Ми аз знам, че не стигат, за това я попитах как вижда нещата.
За какво толкова разводних темата с мои примерчета?
Джейми може и да е остър на моменти, но ако можеш се вслушай в рационалното.
Най-добре е хората да се договорят извън всякакви съдилища и адвокати. Така мисля аз, сега.
Скромното ми мнение е, че адвокатите, не всички, изострят отношенията между бившите съпрузи и вместо да изпишат вежди, вадят очи.
Ако можеш и искаш, успокой емоцията. Разбери се с бившия си съпруг. Не разчитай на закон и адвокати. Условията се променят непрекъснато, а децата винаги остават наши.
Семейството, дори и разрушено продължава да съществувао в съзнанието им.
Признавам, че ми е трудно да ти дам точно сега еднозначен съвет.За пореден път искат да се върна у дома, а аз вече не искам. Ти и бъдещия ти бивш съпруг намерете общия език и се разберете. Без емоция, без желание за реваншизъм. Просто се разберете.
Децата разбират много повече, от колкото си мислим.


УУФФФФФФФ
не можах да бъда ясен и остър като скалпел
дано ме разбереш