Коледа, Нова година... За пръв път съм сам на празниците. Имам готини предложения, но наистина не мога да се забавлявам без нея. Не мога да спя, не мога да ям, не мога да се смея. Тя е всичко за мен. Просто съм съсипан. Не мисля за нищо друго, освен НЕЯ. А цялата празнична лудница, пълните магазини, хората, които купуват подаръци... Всички са весели, засмени. А аз съм тъжен и сам. Когато влязох в Adidas се разплаках. Това е любимия й магазин. Разглеждах блузите, видях някои, които тя има. Бях в дамдката част. Несъзнателно започнах да й избирам некакъв подарък. И тогава изведнъж заплаках, ама с цяло гърло. Не знам просто как ще успея да продължа напред, както се казва в такива случаи. Напуснах работа, спрях да се виждам с приятели, дори и музика не мога да слушам. Всичко ми е свързано с нея. Излизам на улицата и виждам кафе, в което сме сядали. Чувам парче, което знам, че й харесва. Прибирам се обличам си някакви домашни дрехи и прд очите ми е Тя - Тя също ги е обличала. Не мога да си сготвя. Всяко едно елементарно действие не подтиска отвратително много. Защото го правя само за себе си. Никогас не съм бил самотен. Около мене винаги е имало много весели хора, държах на партитата, животът ми беше "шумен и бърз и весел", каккто казваше едно приятелче.
Сега търся тишината. Не мога да излеза вечер, защото веселите хора ме потискат. Когато някой се смее буквално ме заболява сърцето. Приятелите ми се опитват да ми помогнат, карат ме по готини местенца, организират партита. Аз си налагам да отида, но стоя мън ичко и се прибирам. И съм много по-зле. Пробвах с алкохол. Става за мъничко, но когато си легна пиян и онова голямо празно легло... Всяка вечер аз мислено я галя по косата, гледам я как се завива с одеалото, целувам я лекичко.
От три месеца не съм правил секс. Виждам се с едно момиче, което знае за "какво става въпрос". Аз ходя у тях. Тя готви, вечеряме, гледаме телевизия и си лягаме. Правя го само и само да не съм самичък. Но когато сме в леглото - аз в единия край, тя в другия - си мисля единствено за Нея, за парфюма й, за нежната й кожа, за миризмата на косата й. Веднъж момичето ме погали по гърба. Тя ме харесва, казва ми, че разбира в какво състояние съм и щ=е изчака да се успокоя, ще ми помогне да се оправя - тя е готин човек. Но аз просто имам мужда от Нея, толкова много ми липсва. Когато ме докосна аз просто щях да поовърна. Имам проблем с допира. А преди най-сттрахотното нещо за мене беше да се гушкам в Нея.
Наистина не знам как ще продължа да живея.
А и тези празници сега. Всичките филми, в които се случват чудеса:)))) Всички пожелания, поздрави, подаръци. Ами Нова година. Трябва да избирам дали да си остана сам и цяла нощ да се съжалявам и да си представям ако Тя беше при мене сега... Или пък дса отида с приятели някъде, където ще се сдухам още повече. Аз се старая да се държа, но понякога просто не успявам. И всички ще ме гледат с онзи съчувстващ поглед, ще се стараят да ми кажат нещо весело и да ми помогнат. Но в същото време аз няма как да кажа "Честита Нова година", няма да мога да й подаря подарък, няма да й пожелая каквото и да е. Няма да мога да я целуна точно в 12. Какво празнуване тогава, за какво говорим.